Има мигове, които не могат да се опишат. Само се изживяват!
Когато българският химн зазвучи… не просто на сцена, а на световните финали, когато го чуеш не от запис, а заради теб! Заради труда ти! Заради децата, които си водил, учил, прегръщал в сълзи и в смях. Заради всяка минута, в която си вярвал.
Сърцето ти спира… и после избухва. Гърлото ти се свива. Очите се пълнят. А вътре в теб един тих, разтреперан глас прошепва: „Успях. Успях. Успях.“
А когато химнът прозвучи четири пъти…
Когато цялата зала притихне, а България звучи гордо и ясно – това вече не е просто победа.
Това е смисъл! Това е дълг! Това е любов! Това е Родина! Това е несравнимо!
Това е ПА ДЕ КРЕ!!!
